Методика за написване на научна статия
Доц. Вирсавия Васева, дм

Какво е научна статия
• Част от научното творчество
• Представя резултати от научни изследвания
• Обем от 8 до 25 страници

Видове научни статии
• Обзор – извеждане на понятия, представяне на терминологична матрица, въвеждане на термини или даване на дефиниции. Възможно е да се направи обзор на школи и направления, да се представят мнения, да се проследи през десетилетията какви промени има в дадена научна област. Тези статии имат своята стойност и роля за установяване на научни постижения.
• Оригинална статия – съчетава кратък теоретичен обзор, представяне на методиката, оповестяване на резултати от изследването, формулиране на дискусионни въпроси.
• Клиничен случай

Структура на научната статия
Заглавие
– Между 3 и 10 думи
– Да описва съдържанието ясно, точно и пълно
– Да не се използват жаргони
– Да не се използват клишета и шаблони
– Да не се използват абревиатури
– Да не се използват метафори и абстрактни думи
– Може да е формулирано като въпрос, но с изясняващо продължение
– Не трябва да е нито прекалено общо, нито прекалено конкретно

Абстракт
• Поставя се след заглавието и авторите
• Обособява се като отделен елемент на статията
• Абстрактът завършва с ключови думи
• Изготвя се на български и английски език
• Между 150-250 думи или 1000/2000 знака
• Представя сбито и същевременно изчерпателно основни моменти и постижения от статията, структурата й, резултатите, методите, изводите и др.
Изисквания за изготвяне на абстаркт
• Представя накратко съдържанието на доклада или статията
• Ориентира читателя в съдържанието на статията
• Трябва да е компактен текст, да проличава логическата и смислова свързаност
• Изисквания за шрифт
• Функциите на абстракта са:
– Да въведе читателя в съдържанието на статията или доклада;
– Да го ориентира дали статията представя термини, дефиниции, класификации, които представляват интерес за читателя;
– Да подпомогне читателя да вземе решение дали статията представлява интерес за него, дали попада в полето на неговите научни интереси;
– Да опише накратко резултатите и да представи методите.

• Ключови думи: поставят се след абстракта.

Структурни изисквания:
Увод или въведение
Описание на проучването
Материал и методи
Резултати
Дискусия
Изводи
Заключение

Увод или уводни думи
Уводът в научната статия обикновено включва представяне на обекта и предмета на изследването, както и дефиниране на обема на изследването в конкретен контекст, понякога представяне на ключови термини и по-рядко концепции, които се отнасят по изследването, проучването или експеримента. Следва кратко описание на проучването или експеримента, като се започва с даване на хипотеза или хипотези и с представяне на основните области, които обхваща изследването. След това се прави общо представяне на методите, които са използвани, както и обосновка защо точно те са използвани или защо се предлагат други или алтернативни методи.

Материал и методи
кратко обяснение на основните изследователски процедури, които са използвани;
кратко, но същевременно пълно описание на материалите, базата данни, емпиричната част, архивите и архивните единици;
представяне/описан ие на технология или на технически уреди, устройства, апаратури, ако са използвани такива в хода на изследването, проучването, експеримента;
представяне на програми, софтуер, които са създавани или адаптирани за изследването;
обяснение на стъпките и етапите в изследването или експеримента в хода на изследването.

Основни резултати
• Следва да се даде кратко описание на проучването или експеримента, или на изследването, или на изследователския процес. Логично идва представяне на основните резултати, подкрепени от данни, понякога се коментират конкретни казуси, ако има такива. • Фигури, таблици, диаграми или източници като например фотографии, сканирани документи и под., може да се включат или в основния текст на статиите, или след него като приложения. • При представяне на резултатите, на езиково и синтактично ниво и с оглед локализирането им, следва поетапното им представяне, което предполага да се използват изброявания: Първо … Второ… Междинните резултати са… Резултатите на първия / втория етап са… Последните резултати са… Накрая. • При изготвяне на коментари, уместни се оказват изразите и конструкциите: Във връзка с … Следва да се обобщи …; В резултат на … може да се каже … и др. • Заключителните изречения могат да бъдат формулирани по следния начин: В заключение, Накрая може да се обобщи / заключи / направи изводът, че…, Следователно, Въз основа на направените изследвания, произтичат следните изводи и др.

Дискусия
Сериозните научни публикации от жанра научна статия включват структурен елемент Дискусия или дискусионни въпроси / теми / проблеми. Съветите тук са за всеки важен резултат да се опишат образците и да се представят принципите. Важно е също така да се обясни как са получени резултатите въз основа на представените по-горе методи в направения обзор на научната литература. Съвсем накратко се припомня кои методи са възприети, адаптирани, доразвити. След това ясно се представят аргументите за и против. Научната коректност предполага и изрази, в които накратко се говори за предстоящи или бъдещи проучвания по тази тема / проблематика или за очакванията от тези изследвания. Тогава, когато статията не е обзорно-теоретична, авторите съобщават кои резултати могат да имат практическо приложение. Те обаче идват след изводите от получените резултати. Понякога се правят препратки и се представят потенциални или реални възможности резултатите и изводите да се приложат в други сфери.

Заключение
• По количествен показател максимална продължителност на заключението е 5–10 изречения или от 50 до 300 думи.
• В него се съобщават сбито и точно основните изводи, представени в статията.
• В заключението не се включват фигури, таблици, диаграми или източници.
• От особено значение е да не се включва информация, която не се съдържа в статията.
Библиография
• БДС
• По хронологичен ред

Език, стил и оформяне на научна публикация
На какъв език ще пишем?
• Сега най-разпространен е английският език – използването на друг език може силно да ограничи кръга от читатели. Ето защо, ако не сте изучавали английски, желателно е да направите това, колкото е възможно по-скоро. Той ще ви е необходим преди всичко, за да следите литературата и едва след това да публикувате свои статии. Наивно е да разчитате само на превод, още повече специализираната литература съдържа много термини и изрази, които са неразбираеми за преводачите.

В какво темпо да бъде написана статията?
• За съжаление много автори на научни съобщения дори не подозират за наличието на такъв параметър. Най-общо казано, той е показател за скоростта, с която се поднася информацията. Оптималният вариант е тази скорост да съвпада със скоростта на възприемане и асимилиране на информацията от читателя. Така той нито се връща да препрочита пасажи, както би постъпил, ако високото темпо не му позволяваше да следи информацията, нито изпитва досада от бавно поднасяната информация. Усет за темпо можете да получите, като се самонаблюдавате по време на четенето на чужда статия или като помолите ваш колега да коментира ваша статия. • Важно е да знаем как можем да контролираме темпото. Подходящи средства за това са форматът, разбиването на текста на абзаци, структурата на изречението, пунктуацията и подборът на подходящи думи. Местата, наситени с много нова информация (например задаване на множество параметри на устройство), трябва да бъдат подходящо разбити на изречения или структурирани във вид на таблици.

От кое лице да пишем статията?
Стандартно статиите се пишат от първо лице множенствено число или в стардателен залог. «Нашето проучване е базирано на..» «Изследванията, които направихме показват….» «Извършен е анализ на..» Много автори се притесняват да пишат от първо лице единствено число, като смятат, че това е нескромно, че е твърде фамилиарно, че пренася акцента от предмета на статията върху субекта на автора. В голяма степен тези опасения са оправдани, но има случаи, в които използването на местоимението „аз“ е за предпочитане пред „ние“, „автора“ или безличната форма.Това се отнася предимно за случаите, когато авторът изразява мнение в противовес на съобщаването на факт. В такъв случай формата „аз“ ясно и недвусмислено показва, че мнениетое личнонаавтораи той неангажираникогос него.

Какви изрази да избягваме?
• За съжаление в много от ръкописите се срещат паразитни фрази, с които не се предава никаква информация (например „така да се каже“, „няма смисъл да повтаряме, че „). Един по-внимателен прочит на ръкописа е достатъчен, зада открием тези фрази и да се освободимот тях. • Друг важен въпрос е терминологията. Термините са много информативни, когато се употребяват на място. В противен случай те могат да объркат читателя. Когато даден термин се употребява в съответната област с няколко значения, трябва още при първата употреба да се уточни кое значение се има предвид в статията. Нов термин се въвежда само в краен случай – когато авторът е сигурен, че няма подходящ термин да изрази въпросния обект, свойство, явление, а смята, че то е особено важно и очаква неговото интензивно използване в бъдеще не само от самия него, но и от други автори. • Професионалният жаргон може да е допустим в ежедневните разговори с колегите, но не е подходящв писмени текстове.

ОБЗОРНА СТАТИЯ
– Обзорните статии трябва да разглеждат актуални и научнозначими проблеми в различни научни направления и да съдържат изчерпателен и задълбочен анализ на нашите и световните постижения в конкретната област. – Обзорните статии се базират на анализ на обширен брой научни публикации по даден проблем, като следва да се очертаят основните насоки на развитие на изследванията в дадена област, тяхното съвременно състояние, насоки на развитие и съответстващите изводи.

Видове обзорни статии
1. Обзор „Ниво на текущо развитие“
• Обзора на нивото на текущо развитие или обзорът на съвременното състояние, представя актуален, тълкувателен синтез на познанията ни за определена тема или проблем, с акцент върху най-новата литература.“
• Няма фиксирано изискване за дължина на този обзор, обхваща средно 7-10 страници, но не бива да надвишава 20 страници.
• Форматирането се определя от публикуващия го.

2. Критични обзори
Критичните обзори предполагаемо анализират силните и слабите страни, отворените въпроси на изследването, след изучаването на състояниетона проблема и научното съдържание. Критичните обзори трябва правилно да опишат, после да анализират и накрая да обсъдят резултатите от научните изследвания, което при благоприятен резултат води до критична оценка и като резултат до конструктивна интерпретация на избрания документ/документи. Критичните обзори трябва да се основават напроверими научни факти, логика и разсъждение, а не на неубедителни аргументи или личен интерес. Техническите критики трябва да бъдат представени с научна степен на толерантност и разбиране. Препоръчва се непредубеден подход за превенция на обикновеното развенчаване труда на друг автор в съответната област.

Структура на обзорната статия
Заглавие
Както в статиите съобщаващи за дадено проучване, то трябва да е кратко и да информира читателите за основните концепции които ще бъдатразисквани.

Резюме
Също трябва да обобщава основните точки от изложението на вашата статия. Въведение Трябва да е кратко и сбито (около една страница). Целта му е да въведе читателя в идеите, към които авторът ще се обърне в изложението на статията. Трябва да става ясно, доколкото е възможно, защо проблемите които ще бъдат разисквани са толковаважни.

Изложение
В тази част на доклада се очертава основата на авторската идея и се синтезират идеи от документите, които са прочетени и обхванати от обзора, за да се изгради последователна“теза“. Преди да се напише този раздел, трябва да се уточни авторската гледна (това, което той се опитва да докаже). Всеки параграф трябва да има ясни, добре обмислени точки и трябва да съдържа само информацията, необходима за осъществяване или подкрепяне на тази точка. Всеки параграф трябва да е попълнен с повече подробности, докато не се получат съгласувани аргументи, изграждащифиналнотозаключение.

Заключение
В този раздел трябва да се преформулира целта (целите) на доклада и да се посочи как са изпълнени. Следва също да се повторятосновнитеизводи (идеи) на проучването.

Благодарности
Следва да включват само хората, които са оказали значително влияние върху изследвания, хората, с които са проведени плодотворни дискусии, напр. библиотекар, който прекарва часове в проследяване на изплъзваща се публикация, която е от ключово значение за изследванияи т.н.

Когато се създава научен обзор, основните цели са да се представи какво се знае за конкретна тема и да бъдат синтезирани в интегрирана обзорна статия всички несвързани нишки на индивидуалните изследвания. В доклада трябва да се очертае цялостната картина на текущата област на интерес. Статията трябва ясно да очертае всички проблеми, които съществуват в момента и да обясни на каква основа са споровете, коитосъществуватмеждуекспертитев областта. Ако има значими спорове, авторът като създаващ обзора, е в позиция да посочи коя страна има право и защо. За спорове, които според автора на обзора все още са неразрешими, той е в позиция да направи предложение за експериментите, които трябва да бъдат направени, за да се разрешат споровете.

Авторска етика
1. Авторство Всички лица, посочени като автори трябва да са направили съществен интелектуален принос в публикацията и поемат отговорност пред обществото за нея. Авторът трябва да е запознат с методологията и импликациите на работата, да е имал възможност за изкаже мнението си и да осъществи контрол над работата на изследователската група и да защити своя принос на академично ниво.
Всеки автор може да бъде определен като такъв, ако е направил значими лични приноси в: (1) в концепцията и планирането на изследването или в анализа и интерпретацията наданните, или и в двете;
(2) в проекта на ръкописа или в критичния анализ насъдържанието;
(3) в крайната версия наръкописа, което е предназначено за публикуване.

Съавторството често води до усложнения. Те нарастват с броя на съавторите. Различията в ролите и статуса водят до трудности при определяне реда на авторите. Младите автори често безкритично и неподходящо се стремят към включването на известни учени без реален принос в конкретното изследване.

2. Конфликт на интереси Конфликт на интересите се получава, когато участник в процеса на подготовката на публикацията има връзки и дейности, които могат да повлияят на неговите решения. Това най-често са академична или бизнесконкуренция и лични връзки. При всички случаи доверието в такъв автор и в цялата публикация силно намалява и по тази причина подобни текстове не се публикуват.
Авторите трябва да уведомят редактора за всички академични и делови асоциации, в които участват, договорни отношения и лични съображения, които може да се приемат като основание за конфликт на интересите във връзка с представения ръкопис. В бележка под линия на титулната страница трябва да бъдат посочени всички финансови източници на публикацията и изследването, лични връзки и институционални принадлежности на авторите.

3. Цитиране
Авторът има задължението да проучи литературата и да цитира публикациите, които имат съществено значение за работа та му в оригинал. Съавторите носят обща отговорност за цитиранията в текста. Неточна документация (пропуснат цитат) може да бъде интерпретиран катоплагиатство(инацялатагрупа).
Авторът трябва да посочи всички източници на информация, освен това, което е общоизвестно. Информация, получена по частен път (разговор, кореспонденция или дискусия), при конфиденциални услуги, както и информация от интимен характер, може да се използва само с разрешениетонаизточниците.

Цитиране на литературни източници
• Една от особеностите на научния текст е, че в него се цитира значително по-често, отколкото в други видове текстове. Това налага нацитиранетодасе отдели по-голямовнимание. • Независимо дали се цитира дословно или по смисъл, съответствието на цитата и оригинала трябва да бъде пълно. Самиятцитаттрябвадае обосновани непременнонеобходим. • Цитирането на автора трябва да става само по негови произведения (оригинали) и само в краен случай по извадки от съчинения, приведениот другиавтори. • Разрешава се цитиране само на публикувани трудове. Цитирането на дисертации, дипломни и други непубликувани работи може да стане само със съгласието на авторите. Лекции (съхранени под формата на аудиторнизаписки)не сецитират.

Видове цитиране
1. Вътретекстово По правило така се цитират най-значителните източници и при условие, че са малко на брой. Пример: Гетов и кол. в „Model pharmacoeconomic study on IRESSA® (GEFITINIB) as a first line treatment of non-small cell lung cancer at stage IIIB/IV in EGFR mutation positive Bulgarian patients. [Biotechnology&Biotechnoligical equipment, 2013, 27(1), 3586-3594]„ правят анализ на разходите на заболяването при пациенти с недброклетъчен рак на белия дроб.

2. Под линия Най-целесъобразно е да се прилага, когато е необходимо да се облекчи читателят при обхващането на цитираните произведения. Всеки цитат се означава с цифров индекс над реда (пореден за страницата, за главата или за целия текстов масив) и включва в бележка под линия основните елементи на библиографското описание. Пример: Всичко това показва, че генеричните и оригиналните (патентовани) лекарства не следва да се сегментират в отделни продуктови пазари1. 1/ Решения на КЗК № 216/2005г.; № 198/2006г.

3. Задтекстово. Смята се за най-икономично. Целесъобразно е да се прилага при голям брой използвани източници. Има два основниформатаили системи:
(а) Номерационна система (Vancouver Style) – с номерация на списъка на информационните източници (библиографията)в краяна труда, който е същевременноазбучноподреден.
Например:„… [13, с. 124] …”, коетоозначава„източник № 13 от списъка,цитирана страница124”.
(б) Системата „автор – дата” (Harvard Style) – без номерация на списъка, който е строго азбучно подреден.
Например:„… [Цветкова,2000: 124] … ”
В този случай трудовете в списъка не са номерирани, а са подредени според азбучния ред на имената на авторите (редната дума на библиографското описание), а заглавията на един и същи автор – според хронологията на изданията. Ако за една и съща годината трудовете на автора са повече от един, към обозначениетона годината на издаванее прието да се прибавяпореднамалка буква. Например:„Цветкова, 2000а”, „Цветкова, 2000б” и т. н.

4. Цитиране на чуждестранни автори. Прави се най-напред в българска транскрипция и след това в скоби се посочва в оригинал заедно с годината на изданието; в текста името се посочва в българска транскрипция, придружено от годината на изданието, а в библиографския списък сеизписва в оригинал.

5. Повторно цитиране. Независимо от вида, отпада необходимостта да се дава в пълнота библиографското описание, особено ако цитатите са в непосредствена близост. В такива случаи се употребява изразът „Пак там”, а когато цитатите не са в непосредствена близост, се пише само „Цит. съч., с. … ” след името на автора. Когато в текста е цитиран повече от един труд на автора, заглавието при повторното цитиране може да се съкрати до една-две думи, следвани от многоточие.

Библиография

Примери:
Biornson D.C. et al. Effect of pharmacists on health care outcomes in hospitalized patients // Am. J. Hosp. Pharm. 1993. – Vol.50, № 9. – P. 1875-1884.

D. Shtereva, A. Gladilova, E. Naseva, Ang. Cheshmedjieva. Economical analysis of the expenses of state and municipality hospitals in Bulgaria. Journal of International Scientific Publication: Economy&Business, Volume 6, 2012, part 1, pp. 202-210

EhlkenB, Mohrenschlager M, Kugland B, Berger K, QuednauK, Ring J. 2005.

Costof-illness study in patients suffering from atopic eczema in Germany. Hautarzt. 56(12):1144–51.

Goranova, K., A. Ivanova, M. Goranova, G. Petrova. Pharmacoeconomicanalysis of the costs and health results of 5FU/LEV treatment of patients with colorectal carcinoma. 12th panhellenic pharmaceutical congress. Eur. J. Drug Metabol. Pharmacokinet., (30) 2005; 28-29

Споделяне:

Коментари