Съвременният подход към изграждането на тялото се нарича  Идеокинеза – от гръцката ideo (мисъл, образ) и kinesis (движение) – работи, разчитайки на ментални образи, на променящите се сигнали на нервната система, като по този начин коригира слабата мускулна организация и подобрява скелетното взаимоотношение , баланс и координация. По същество образът е проводник на движението. В много аспекти тази съвременна концепция корелира с принципите на Кан Терапия като неконвенционална форма на физикална терапия.  Този творчески подход към общия баланс и разширяване на адаптивността на тялото,  може да бъде полезен за всеки, който иска да почувства голяма сила, свобода и чувство за лекота в движението.

Единство на тялото и ума

Тялото и съзнанието са неразривно взаимодействащи в ежедневната физическа активност. Съзнанието отговаря на потока на биомеханично действие в тялото, а тялото въплъщава съдържанието на потока на съзнанието.
И двете страни на нашата същност са неразривно свързани във всичките ни действия, емоции и мисли. Въпреки това присъщо единство на човека, традиционните системи за двигателно обучение са склонни да фокусират обучението изключително върху физическата активност и пренебрегват възможностите за развитие на мисълта, усещането и въображението едновременно с движението. В този ред на мисли, бих искал да подчертая смисъла от практикуване на ТДД ( Тай Дзи Донг ) като психо- физическа двигателна култура. Тази система е разработена в метода Кан Терапия www.kantherapy.com и има за цел да повиши вътрешния самоконтрол, умението за самонаблюдение, както и физическата издръжливост, ангажирайки феномена на синергично взаимодействие на миофасциалните кинетични взаимовръзки с контролната функция на ЦНС ( централна нервна система). Принципа на подпрагова тренировка, тип „ плато“ ( равномерно през целия ход на заниманието) с продължително времетраене, осъществява и задълбочава взаимодействието между менталния и двигателния стереотип. Този подход към обучението съчетава мисленето, усещането и въображението с изпълнението на действието. Подобна идея се среща в  трудовете на Мейбъл Тод (Mabel Todd), считана за един от пионерите в областта на телесното образование. Тод е една от първите изследователки, които разработва систематичен метод за развитие на позата, която обединява тялото и ума в работния процес. Идеокинезата е термин, който се използва за обозначаване на процес, при който изображенията работят като стимули за развитието на кинестетично съзнание и водят до телесни промени.

Цели и специфика на работа

Основната цел е развитието на физически баланс в един изключително креативен процес, който съчетава и развива психическите и физическите способности на човека.
Практикуващите се учат да мислят и да се чувстват, чрез телата си в процеса на освобождаване на слоевете кинестетична информация, скрита в тях.

Тъй като движението се координира от взаимодействието на нервната, мускулната и скелетната системи, основната страна на тази работа е холистичния подход към движението. Претенция към която се фиксира и натуропатичния метод Кан Терапия. Това се постига чрез трансформиране на движението на нервното ниво в мозъка, първо чрез преосмисляне и след това създаване на образ на движение, основаващо се на принципите на механичното равновесие. Тази трансформация може да се извърши с активното визуализиране от страна на пациента( партньора) на движенията извършвани  от обучен терапевт в метода Кан Терапия. Те могат да бъдат  пасивни( чрез мануални техники), рефлекторни( чрез едновременни форми на рефлекторна стимулация, различаващи се по специфика и техника), биохимични ( чрез ангажиране на лимбичната система чрез обонятелния анализатор), както и активно с помощта на по-горе упоменатите психо- физически форми на въздействие.
Постепенно желаните невронни връзки образуващи невронни мрежи, ще организират подходящите мускули за движението и баланса на скелета в рамките на желания механично балансиран модел.
Процесът на предоставяне на информация се провежда в съответствие с образователната, а не с терапевтичната схема и затова акцентът се поставя върху развитието на силата на собственото мислене, интуицията и кинестетичното съзнание на човека, а не върху силата на учителя / терапевта, който извършва телесни промени. Което изисква голям процент ангажираност на самия клиент/ пациент, участник в целия процес.
В допълнение той ще изпитва  удоволствието от извършването на огромния труд върху себе си. Тази работа отключва за човека вътрешния свят на осъзнаване и интуиция, обогатявайки живота си в процеса на неговото развитие и самоусъвършенстване.

Механични принципи

Прилагането на механичните принципи към анализа на телесното равновесие осигурява теоретична основа по отношение на себеизграждането. Всички физически структури, включително човешкото тяло, са обект на влияние на  универсални сили ( акцент върху квантовата механика).
Механичните принципи обясняват влиянието на тези сили върху движението и баланса на структурите.
Балансът на силите създава стабилно състояние на равновесие. По същия начин, кан терапевтите, в амплоато си на  „инженери на тялото“, са в състояние да прилагат механичните принципи към структурата на човешкото тяло и да определят най-ефективния начин за използване на кинеститичната енергия, като гарантират баланса на тялото по време на движение и в покой.
Основните фактори, влияещи върху движението и баланса на тялото, са гравитацията, инерцията и импулса. За да се постигне стабилно състояние на равновесие, тялото трябва да бъде обучено правилно да се противопоставя на последиците от действието на тези сили, които го изваждат от равновесие.
Тялото може да противодейства по два начина: да използва механичната сила, съдържаща се в материала и структурата на скелета, и да използва жизнената сила през невромускулния апарат.
За да се постигне ефективно състояние на равновесие, механичната сила, осигурена от скелетната структура, трябва да се увеличи така, че жизнената енергия на човек през невромускулния апарат да бъде минимална. Това се постига чрез обучение за прилагане на механични принципи на равновесие при трансформацията на жива скелетна структура.
Когато структурата на тялото по-точно отговаря на механичните закони на равновесие, необходимостта от използване на мускулна сила за поддържане на равновесието се намалява. Това освобождава енергия, изразходвана за поддържане на баланса, за по-продуктивно решение на жизнените задачи.

Невромускулни стереотипи

                                    източник на постурални навици

Движението и обичайните позиции на тялото, придобити от детството, са постоянно фиксирани в мозъка и мускулите под формата на невромускулни модели. Тези модели организират жизнената сила, необходима за упражняване, придвижване и балансиране на скелета. Въпреки факта, че външната форма на тялото се променя в хода на човешкото движение, дълбоко разположените невромускулни модели остават непроменени. Поради това постоянство на дълбоко ниво, позицията на човек и индивидуалността на неговото движение придобиват разпознаваема форма.
Промяната на позата на човек е само чрез повърхностно манипулиране на външната форма на тялото, тъй като тя не засяга невромускулния модел, който го формира. В същото време промяната в структурата на скелета продължава точно толкова дълго, колкото човек съзнателно наблюдава това. Веднага след като човекът забрави за запазване на формата, позата се подчинява на основните двигателни образи. За да се постигнат дълбоки и ефективни промени в стойката, е необходимо да се трансформира невромускулния източник на стереотипи. Това ще се отрази на външната форма на тялото, като промяната ще идва  отвътре.
Стройността ( балансираното съотношение на костно- ставните структури) на скелета и физическата способност са напълно взаимозависими.  Подобряването на механичната ефективност на всеки един от тях автоматично води до подобряване на същата активност по отношение на другата компонента. Това означава, че ако подобрите баланса на скелета си, това автоматично ще подобри потенциала на вашето движение.
Всеки един от нас има своя уникален постурален модел. Той се определя като постоянна и стабилна подредба на части от скелета по отношение на централната ос в основното положение на стойката. Индивидуалния постурален модел е този, който най-добре отговаря на законите за стабилно механично равновесие. Или по друг начин казано,  „идеалният патерн (модел) на постуралното съответствие на скелета, е при положение, че части от него са балансирани близо до централната ос и неговия център на тежестта е толкова нисък, колкото структурата му позволява да стои в изправено положение.“ При едно условие, че  не нарушавате естествената форма на човешкото тяло, за да постигнете това положение.
Идеалният постурален модел е недостижим, той е безкраен процес.

Идеокинеза- процесът от визуализация на действието

Идеокинезисът е чат от същността на Кан Терапията и представлява  метод за обучение, използван за трансформиране на нервно-мускулните системи със средствата и потенциала на неконвенционалната рехабилитация ( в лицето на кан терапия). Това е процес, при който се използват кинестетични образи за получаване на специфични мускулни отговори. Изображенията на действията се избират въз основа на механичните принципи на равновесие. При редовно прилагане на пасивните и активни форми на Кан терапия, те предизвикват желаната кинестетична реакция в организма и в крайна сметка водят до трайни промени в нервно-мускулната система. Промяната се осъществява постепенно и предполага:

  • честото редовно възпроизвеждане на съответния образ,
  • развитието на остротата на кинестетичното възприятие
  • податливостта към настъпващите промени.

Идеокинезата съдържаща се в Кан терапията е много подобна на естествения процес, при който децата улавят движението в невромускулатурата. Основната разлика е в това, че идеокинезата е инструмент, който се използва за съзнателно трансформиране на двигателните умения, а процесът на учене на естественото движение в децата се проявява в повечето случаи без съзнателно усилие.
При изпълнение на дадена  задача, а именно да се извърши дадено действие или да се придвижени  тялото в пространството към някаква цел. Човек обикновено  е наясно с този кортикален (настъпващ в мозъчната кора) процес. Въпреки това, специфичният субкортикален слой, чиято активност не е достъпна за съзнанието, е отговорен за специфичното невромускулно взаимодействие, което определя как тялото ще постигне тази цел. Този слой е под въздействието на психо- емоционалните фактори, като в Кан терапията върху неговата функционалност се въздейства чрез психо- соматичната индивидуална компонента на ЕММ ( етерично- маслен модул).
Например, човек може да лежи в леглото и да си мисли: „време е да станеш“, в един момент той разбира „Аз ще стана сега“ и едва след това се извършва това действие. Човекът е напълно наясно с това, което мисли и формира намерението да се надигне, но няма начин да разпознае как точно е организирано тялото за осъществяване на тази сложна невромускулна задача. Точността и скоростта на това подсъзнателно действие може да се моделира посредством потенциала на биохимичните естествени характеристики на етеричните масла използвани по правилата на метода Кан терапия.

Преходният мост между кортикалното намерение за действие и подкорковата организация на движението е образно усещане. Тази форма на мислене се състои от “речник” на невербални символи, които съхраняват кинестетична информация, извлечена от предишния моторно-сетивен опит. Човек мисли за действие в тези символи, под формата на усещания, възприемайки го, сякаш наистина се осъществява. Това се случва във въображението, но усещането е, сякаш се случва в тялото.
Въображаемото действие влияе като „мигновена репетиция” на движението и помага за установяване на меки преходи между намерение, организация и успешното изпълнение на човешките действия.
Връщайки се към примера по-горе, намерението на човека да се изправи първо се формира, въображението подсъзнателно репетира действието в символична форма, след което човекът става от леглото.
Процесът на идеокинезата организира действие, основано на начина на мислене в образите и усещанията, подобни на горните. Неговата ефективност в трансформацията на моторните навици идва от факта, че тя се намира в полето на съзнателния контрол и в същото време влияе върху организацията на движение на подкорково ниво.
По време на този процес идеята за действие, изразена в кинестетични образи, се въвежда в съзнателната (корова) мисъл. След това тя следва в сферата на въображението, където тя се превръща в усещане за образ и в крайна сметка причинява субкортикален организиран мускулен отговор.
При честото повторение на такава последователност от изображение към действие се установява невромускулен стереотип, който се фиксира в автоматичното моторно поведение на човек.
Следният пример показва как процесът на идеокинезата може да се използва за намаляване на мускулното напрежение в тялото.
Визуализациите, подходящи за това, трябва да съдържат нещо, което предполага усещане за простор, мека текстура или бавно текущо движение, като разтваряне на облаци, разсейване на мъгла, река, гмуркане в пяна и др.

Необходимо е да се спрем на един от тези образи, които възникват във въображението, и след това да си представим, че това се случва в тялото. Ако чакате и слушате чувствата си, можете да видите, че тялото обикновено реагира в такива случаи с освобождаването на мускулно напрежение. Образът или различните му варианти могат да се повтарят, докато се научи съответното телесно усещане. Това означава, че мускулният модел е създаден на невронно ниво и в бъдеще ще се превърне в автоматичен отговор. За да бъде идеокинетичният процес най-ефективен, съзнанието не трябва да се намесва в субкортикалната организация на желаното действие. Най-важните аспекти на превръщането на образа в движение са култивирането на състояние на възприятие и отпусната концентрация и позволяване на този процес да се осъществи естествено.
Първоначално е необходимо съзнателно усилие, за да се усвои идеята за конкретна позиция на тялото и да се изкорени съответния образ в ума. За това и в Кан Терапията  терапевта създава пасивни модели, които дават отражение върху активните, но и самия пациент трябва да помага визуализирайки процеса. В определен момент е необходимо да се освободим от това усилие и вместо него да се доверим на вродената мъдрост на тялото, за да създаде желаните невромускулни връзки.
Без значение колко силно е съзнателното желание или внушение, то няма да може директно да трансформира невромускулния модел. Вместо това, то пречи на процеса на промяна и може дори да го блокира. Увереността във вътрешната мъдрост на тялото често са ключът към успешно трансформиране на образа в желания нервно-мускулен модел.
Чрез работата по позицията чрез идеокинезис човек разбира, че интелигентността е най-ефективна като диригент, а не като диктатор. Идеокинезисът, процесът на преобразуване на невромускулните модели, е изключително творчески процес. Той изисква внимателна подготовка, търпение и спокойна концентрация. Това е единственият начин да се позволи на откритията и промените да се случат. Когато човек е потопен в процеса на намиране на разумен баланс, въображението започва да подсилва връзките, които помагат за превръщането на образите в действия. Интуицията и въображението играят ключова роля в превръщането на анатомичната информация в телесен опит.

Под вътрешната сила на въображението и интуицията, човек трябва внимателно да се приспособи, а не упорито да ги подтиква със сила. Това означава да се развие отношения на доверие с вътрешно същество и да се развие чувствителност към сили, които надхвърлят  индивидуалната воля. Ако има мотивация, физическа способност и подходяща информация, тогава промяната непременно ще настъпи своевременно.
Но не трябва да се забравя, че за нейното осъществяване са необходими постоянство, търпение и вяра във вътрешна същност. Вероятно един от най-важните аспекти на личността е гъвкавостта, която  позволява да се откажем от погрешните навици на мислене, възприятие и движение и да възприемаме последствията от тези промени.
По принцип всеки творчески процес се развива, както следва:

1). Подготвителен етап, през който творческият проблем се изследва активно.

2). Следва етап на открито възприятие, при което мисловният процес преминава в областта на интуицията. Творческото решение или вдъхновение възниква спонтанно в процеса на спокойна концентрация.

3). Последния етап от този процес- решението се подлага на активна и логическа проверка в полето на ума.
Процесът на идеокинезата следва тези основни стъпки. Първо, човек подготвя въображението, изучавайки всички материали, свързани с тази работа. Това включва разбиране на механичните принципи в съответствие с баланса на тялото, подробно разбиране на анатомията и засиленото развитие на кинестетичното възприятие, включително усещането за позиция и работата на ставите на тялото.
Когато подготвителният етап на творческия процес е твърдо установен, започва фазата на възприемане, през която се осъществяват реални телесни промени.

Това предполага практикуване на често и краткотрайно възпроизвеждане на желаните телесни образи (идеокинеза).
След известно време и доста спонтанно, въображението трансформира нервно-мускулната система и превръща изображенията в истински физически факт.
Възстановяването на тялото завършва с включването му в ежедневната физическа активност на човека.

В неконвенционалната рехабилитация Кан Терапия този идеокинестатичен модел се извършва във всичките етапи от планираните мероприятия. Крайния, субоптимален резултат от въздействието с Кан техниките изисква максимално ментално и физическо участие на пациента. Само така могат да се овладеят негативите на патологичните стериотипии и да се разшири зоната на активен комфорт.

Автор: Николай Христов- мед. рехабилитатор- ерготерапевт

    Споделяне:

    Коментари