Кардиорехабилитация и ролята ѝ в пред- и следоперативен период след прекаран инфарк на миокарда.

Сърдечносъдовата рехабилитация е неразделна част от съвременната кардиология. България е сред първите държави, които започват да развиват кардиорехабилитация, непосредствено след стартирането и в Европа. Кардиологичната рехабилитация в България системно и организирано датира от началото и средата на 60-те години на миналия век.
Преди 70-те години на миналия век пациенти с преживян миокарден инфаркт са били напълно имобилизирани за 6 и повече седмици. Преобладаващото схващане е било, че това е необходимото време за оздравяване на миокарда.

Множество  проучвания от последните 3-4 десетилетия  потвърдиха благоприятните ефекти на ранната мобилизация, а също така и вредите от продължителния постелен режим. При пациенти над 65-годишна възраст е налице намален съдов еластицитет, повишена периферна съдова резистентност – съответно и произтичащо от това повишено систолно артериално налягане. Чести са намаленият ударен и минутен обем на изпомпване, понижена максимална кислородна консумация, както и изразена в различна степен ендотелна дисфункция. Функционалните изменения се изразяват в намалена систолна функция на лявата камера, съответно нарастване на крайния диастолен обем, паралелно с намаляване на растежимостта и скоростта на диастолно пълнене. Тези промени са предпоставка за белодробен застой първоначално при усилие, а след време и в покой.
Според статистиката след 65-годишна възраст се губи до 1-2% от силата и до 3-4% от мощността на мускулните влакна, което води до понижаване и на издържливостта им. Това довежда при пациенти над 70-74 години до затруднено поддържане на средна скорост при ходене по равно от 5км/ч.

За съжаление към днешна дата в България при пациентите, претърпели сърдечна операция нещата се финализират до изписването им от оперативния блок. А хирургията не възстановява пациента напълно, а само коригира дефекта.
След кардиохирургия усложненията могат да се проявят на три етапа – като остри – в хода на хиругия и/или непосредствено при превеждане в реанимация; подостри – в ранния постоперативен период – след седмия ден от интервенцията и късни – след тридесетия ден от хирургичната интервенция. За съжаление статистиката показва, че едва 6,7% от пациентите след инфаркт, сърдечна операция или коронарна интервенция са получавали препоръки за физическа активност, което ни поставя на предпоследно място в Европа (преди Румъния) по този критерий.

Проучване, включващо 14 мъже с байпас или ангиопластика, произволно разпределени в 2 групи (всяка с по 7 души), сравнява разликата между традиционният модел на сърдечна рехабилитация и високоинтензивна интервална тренировка. Традиционният модел на сърдечна рехабилитация се състои от стандартизирана 10-минутна загрявка, 30 минути непрекъснато аеробно упражнение и 10-минутен период на ”охлаждане”. Високоинтензивната интервална тренировка включва 2-минутна, високо интензивна работа, последвана от 2-минутно възстановяване.
И двете групи са поставени да тренират по 30 минути дневно, 2 пъти в седмицата, за период от 4 месеца.
Анаеробният праг е значително повишен и в двете изследвани групи, но в по-голяма степен в групата пациенти с провеждане на високоинтензивни интервални тренировки.
Ключов момент е, че интервалните тренировки с висока интензивност водят до развитие на по-голям толеранс към упражнения в анаеробни условия в сравнение с традиционния модел на сърдечна рехабилитация.

Високоинтензивната тренировка води до значително редуциране на ангинозните пристъпи, както и намаляване отчитането на ST-елевация. Налице е подобряване възможностите на участниците в изпълнение на ежедневните им дейности, съответно с по-малко усилия и за по-продължително време [1].
Постигнато е подобряване на левокамерната помпена функция, както и на хемодинамичните параметри. Налице е понижаване на стойностите на кръвната захар при пациенти със захарен диабет тип 2, както и подобряване на липидния профил. Наблюдавано е подобряване на когнитивните функции, психическото състояние, повишаване на самочуствието, както и преодоляване на самоизолацията. Приложението на методите на физикалната терапия е подходящо и в предоперативната подготовка на пациентите.

Белодробната дисфункция, изразена в различна степен в следоперативния период, има пряко влияние върху процента на постоперативна смъртност. Слабостта на инспираторните мускули в предхирургичната фаза е рисков фактор за развитието на белодробни усложнения след операция. Паралелно с това индивидуално подбраният комплекс от упражнения има за цел подобряване на белодробния капацитет, с последващ ефект върху редуциране на процента от повторни хоспитализации. В проучване от 2009 г. са използвани различни дихателни техники, включително асистирана кашлица и дълбоки дихателни упражнения. Отчетено е сигнификантно понижаване на честотата на ателектази [2].

Библиография:

  1. Darren E.R. et al., Effectiveness of High-Intensity Interval Training for the Rehabilitation of Patients With Coronary Artery Disease; American Journal of Cardiology, 2005;95:1080–1084;
  2. Irene-Chrysovalanto Themistocleous et al.; Coronary Heart Disease Part II: Role of Physiotherapy; ResearchGate; 04 2017
Споделяне:

Коментари