10 важни неща, които всеки човек трябва да знае за болките в гърба
O’Sullivan PB, et al. Br J Sports Med 2019

Болките в гърба са водеща причина за ограничена трудоспособност, в световен мащаб и са обвързани с неефективни, скъпи, а понякога и допълнително вредящи медицински грижи. (1) Кое обединява нарушената трудоспособност и лошото качество на услугите за тези пациенти? (2)
Погрешни схващания, свързани с болките в гърба се свързват с повишени нива на болка, нетрудоспособност, отсъствие от работа, предозиране с медикаменти и прекомерно търсене на медицински услуги. (3) Такива погрешни или подвеждащи разбирания/схващания са често срещани сред населението и са допълнително насаждани/затвърждвани от медии, производители на лекарства и специалисти.

В тази статия и придружаващата я информационна графика сме изброили 10 често срещани погрешни схващания относно болките в гърба и сме отбелязали накратко как те биха повлияли поведенческите и психологичските особености, свързани с болката. След това предоставяме 10 полезни съвета, с призив към работещите специалисти за прилагането им в ежедневната практика. Информационната графика е за свободно ползване и може да бъде изтеглена от тук (на английски език).

10 често срещани погрешни схващания относно болките в гърба

Погрешните разбирания са широкоразпространени, внедрени в културата и народопсихологията ни и не са научно-обосновани. (2)(4)(5)

  • Мит 1: Болките в гърба се дължат на сериозно заболяване;
  • Мит 2: С възрастта те се увеличават и стават постоянни;
  • Мит 3: Постоянната болка е признак на увреждане на тъканите;
  • Мит 4: Образнодиагностичните изследвания са необходими за откриване причината за болката;
  • Мит 5: Болка при движение и по време на упражнения, е винаги признак, че вредим на гърба си и се налага да прекратим дейността или да я променим по някакъв начин;
  • Мит 6: Болките в гърба са причинени от неправилна стойка при седеж, стоеж или повдигане на предмет от земята;
  • Мит 7: Болките в гърба са причинени от слаби коремни и гръбни мускули, чието засилване е важно за предпазване от бъдещи прояви;
  • Мит 8: Често повтарящи се дейности и движения, натоварващи гърба, водят до „износване“ и увреждането му;
  • Мит 9: Епизодите на силни болки са признак на увреда и подсказват, че имаме нужда от почивка/щадене;
  • Мит 10: Средства като силни медикаменти, инжекции и хирургични интервенции са необходими и ефективни за лечението на болките в гърба.

Промяна в поведенческите реакции, породени от погрешни разбирания за болката

Погрешните разбирания за болките в гърба се изразяват, в крайна сметка, в неблагоприятстващи поведенчески прояви, като избягване: на обичайни и нормални положения на телодържане в ежедневието (прегърбен/отпуснат седеж), движения (навеждане и свиване на тялото), значими дейности (от ежедневния живот, работата, социалната среда, такива, които по-изолирано товарят гърба и пр.). Такива погрешни разбирания могат да се изразят и в неполезни поведения на пазене: прекомерно стягане на мускулатурата на гърба (мускулен гард), постоянно и преиначено стягане на коремните мускули („активиране“ на мускулния корсет), както и бавното и предпазливо извършване на движения. В дългосрочен план, такива модели на поведенчески реакции, биха довели до прибягаване до по-сериозни и инвазивни средства, в стремежа си да облекчим болката (по-силни лекарства, инвестиране в неефективни и/или краткосрочно облекчаващи болката терапии, инжекции и др.), средства и съвети за коригиране на „неправилната“ стойка (чрез „коригиращи“ упражнения за телодържане) или средства, които са насочени към разни „тъканни находки“ / „изменения“ / „увреди“, които, по презумция, се представят като причина за болката (тук се включват различни оперативни интервенции, терапии със стволови клетки и др.). (4)

Психологически последствия от погрешните схващания относно болката

Такива подвеждащи разбирания водят до отрицателна нагласа спрямо състоянието и начинът, по който гледаме на тялото си, водейки до преиначена бдителност относно болката, притеснение/страх в ангажиране с, иначе, значими дейности от ежедневния живот и притеснения за последствията в бъдещ план. Липсата на увереност, спрямо собствените възможности, намалените способности за приспособовяне и чувство на контрол, за ефективно и самостоятелно справяне с проблема, могат да влошат значително нашето психическо здраве (да доведат до прекомерен психически стрес, тревожност и депресия). (6)

10 полезни съвета за болката в гърба

Положителната нагласа по отношение болките в гърба се свърза с по-ниски нива на болка, нетрудоспособност и по-занижено търсене на медицински услуги. (7)
След като се направи диференциална диагноза на сериозните заболявания и по-специфични процеси, които биха довели до болки в гърба, доказателствата подкрепят спазването на следните съвети:

  • Факт 1: Болката в гърба не е сериозно, живото-застрашаващо състояние;
  • Факт 2: Повечето епизоди на болки в гърба се нормализират от самосебе си и не се влошават с напредване на възрастта;
  • Факт 3: Отрицателната нагласа, поведение на избягване и страх от движение, ниски очаквания за възстановяване и неспособност да се „вземем в ръце“ (т.нар., поведенчески стратегии за преодоляване), са в по-голяма степен обвързани с процеса на хронификация на болката, отколкото състоянието на тъканите;
  • Факт 4: Образно-диагностичните процедури не са надежден прогностичен фактор за определяне степента на възстановява от болков епизод, за вероятността от бъдещи епизоди и тяхното влияние върху трудоспособността, а най-малкото, по никакъв начин не подобрява изхода от текущ епизод и грижата към такива пациенти;
  • Факт 5: Постепенното, надграждащо се натоварване и движение във всички посоки е безопасно и здравословно за гърба ни;
  • Факт 6: Положението на гърба ни по време на дейности, като седеж, стоеж или навеждане не повлияват по никакъв начин вероятността за възникване на нов болков епизод и неговата продължителност;
  • Факт 7: „Слабият“ мускулен корсет (мускулите на коремната стена) не е причина за възникване на болка в гърба, а някои хора дори имат навика да напрягат излишно тези мускули. Истина е, че поддържайки ги силни и в добра кондиция, тези мускули имат значение за подобреното функциониране в ежедневието ни и нашето цялостно здраве, но те не са по-специални от всеки друг мускул в тялото ни. Важно е също да умеем да се отпускаме, от време на време, когато сме в покой;
  • Факт 8: Движенията и натоварването на гръбнака е безопасно и укрепващо го, когато е постепенно надграждащо се;
  • Факт 9: Възникването на нови епизоди или епизоди на по-силни болки са по-скоро свързани с промяна в навиците, дейностите, настроението и психо-емоционален стрес, отколкото с наличието или не, на тъканна увреда;
  • Факт 10: Ефективната грижа за пациентите с болки в гърба е относително евтина и безопасна. Тя би могла да вклюва: образоване/информаране, което е съобразено с пациента и неговите особености/нужди, подкрепя положителната нагласа, насърчава пациентите да подобрят собственото си физическо и психическо здраве (ангажиране с повече физическа дейност и упражнения, значими такива и със социален характер, здравословни навици на сън и спане, хранене и контрол на теглото, и насърчаване към по-скорошно възобновяване на трудовата дейност). (8)

От тук на къде?

Ние, като клиницисти, трябва да се посветим в прилагането на доказателствено-базирани подходи при грижата и информирането на пациенти с болки в гърба. Съществува образователни портали, които да ни подпомогнат в процеса на израстването ни като специалисти (например: http://www.lowbackpaincommunication.com/, Болките в гърба – отсяване на фактите от измисляците, с проф. О’Съливан). Разкривайки убежденията, страховете и притесненията на пациентите, по отношение на техните болки в гърба, отваря врата за градивна дискусия, с помощта на прийоми от мотивационното интервюиране. Насърчавайки хората са заемат най-различни позиции на тялото, разнообразни движения, постепенно натоварвайки повече и повече, разнобразни дейности и здравословен начин на живот, социално значими дейности и работа, изгражда една по-позитивна нагласа на пациентите, спрямо болките в гърба. Това би могло да е пътят към намаляване на психологическия стрес в ежедневието, изграждане на увереност в собствените възможности, за да могат да бъдат максимално самостоятелни в справянето с болката, да са по-информирани и да участват активно в процеса на взимане на решения за тяхното здраве.
Ние, като клиницисти, имаме всеобщата отговорност да образоваме, пациентите си, обществото, политиците, спонсори, застрахователи, производители и други специалисти, за да можем всички заедно, по-ефективно да работим за намаляване нетрудоспособността и разходите, свързани с болките в гърба. (5)

Автори:
Проф. Питър О’Съливан;
Д-р Кийран О’Съливан
Иван Лин
Мари О’Кийф и др.

Превод от английски:
Георги Георгиев

Препратки:
1. Foster NE, Anema JR, Cherkin D, et al. Prevention and treatment of low back pain: evidence, challenges, and promising directions. The Lancet, 2018;391:2368–83.
2. Buchbinder R, van Tulder M, Öberg B, et al. Low back pain: a call for action. The Lancet, 2018;391:2384–8.
3. Main CJ, Foster N, Buchbinder R. How important are back pain beliefs and expectations for satisfactory recovery from back pain? Best Pract Res Clin Rheumatol, 2010;24:205–17.
4. O’Sullivan PB, Caneiro JP, O’Keeffe M, et al. Cognitive functional therapy: an integrated behavioral approach
for the targeted management of disabling low back pain. Phys Ther, 2018;98:408–23.
5. O’Keeffe M, Maher CG, Stanton TR, et al. Mass media campaigns are needed to counter misconceptions about back pain and promote higher value care. Br J Sports Med, 2019;53:1261–2.
6. Bunzli S, Smith A, Schütze R, et al. Making sense of low back pain and pain- related fear. J Orthop Sports Phys Ther, 2017;47:628–36.
7. Beales D, Smith A, O’Sullivan P, et al. Back pain beliefs are related to the impact of low back pain in baby boomers in the Busselton healthy aging study. Phys Ther, 2015;95:180–9.
8. Lin I, Wiles L, Waller R, et al. What does best practice care for musculoskeletal pain look like? eleven consistent recommendations from high- quality clinical practice guidelines: systematic review. Br J Sports Med, 2019:bjsports-2018-099878.

Споделяне:

Коментари