Физио Колегиум Forum Общ форум (General Forum) Методология на научните изследвания

0 отговори, 1 участник Последно обновено от  Георги Тони Георгиев преди 9 месеца
  • Георги Тони Георгиев
    Участник
    @georgi
    #5007

    Методология на научните изследвания
    Ганка Косекова

    Източник

    Съдържание

    2.2. Провеждане на научни изследвания
    При педагогически
    2.2.1. Планиране на изследването  оформяне на концепция
    Методология на научните изследвания
    Обектът на изследването
    Целите на изследването
    Научни въпроси и хипотеза
    Методика на научното изследване
    2.2.2. Осигуряване на условия за провеждане на изследването и детайлно планиране на експериментите
    Пример за подготовка на експеримент при медико-биологични изследвания
    При изследване на случаи
    2.2.3. Провеждане на експерименти. Анализ и обсъждане на резултатите
    2.2.4. Публикуване на резултатите
    В дипломни работи, дисертации, монографии
    Методи и материали
    Цитиране на ползваните източници
    Българския държавен стандарт (БДС)
    Периодичен сборник
    2.2.5. Умения за техническо оформяне на научния труд

    2.2. Провеждане на научни изследвания

    Научните изследвания, независимо от конкретната област и степента на задълбоченост, минават през сходни етапи:

    2.2.1. Планиране на изследването и оформяне на концепция

    Планирането е от решаващо значение за успеха на изследването. Грънчарова и Христова (2004) посочват, че едно добре поставено проучване, но лошо анализирано, може да бъде спасено чрез повторен анализ, но едно лошо планирано проучване е непоправимо дори и със сложни статистически методи.

    В този курс не се разглежда творческата работа по формулиране на научния проблем. При начинаещите научни работници научният проблем, обикновено пъроначално не е напълно уточнен и се поставя от научния ръководител. При напредналите изследователи проблемът обикновено е следствие от предходни изследвания. Препоръчва се проблемът да бъде актуален, социално значим и решаването му да допринася за обогатяване на теорията и практиката.
    При всяко теоретично и приложно изследване е необходимо добро познаване на текущото състояние на проблема. За целта се прави критичен анализ на публикациите в международната и българската литература и Интернет (преглед на литературата). Внимателно се подбират ключовите думи за търсене на информация, като се ползва и вграденият речник Thesaurus в Medline.
    Този етап не бива да се прескача, за да не се влагат напразно усилия и труд за дублиращи потвърдителни изследвания. Добре е да се помни правилото на покойния български биохимик доц. Л. Лилов: ”Преди да почнеш нещо, провери дали японците вече не са го направили”. Вярна е и българската поговорка: ”Бързай бавно!”. В случаите, когато първо се работи, а после се чете и мисли се стига до загуба на време и средства.
    Събраните данни за състоянието на проблема се анализират и систематизират под формата на начален обзор. В процеса на работата той обикновено се променя значително. Обзорът не трябва да бъде преразказ на прочетеното. В него се проследява историята на проблема, дават се различни, често противоречиви, мнения и се предлага собствено виждане. Правят се изводи за сегашното състояние и се посочват нерешените въпроси, които авторът ще изследва [Бижков и Краевски, 2002, стр. 467]. За пълно обхващане на проблема е полезно да се направи резюме на обзора.
    Оформянето на обзора улеснява уточняването на научния проблем и разработването на концепция за неговото решаване в рамките на предстоящото изследване.
    При разработването на концепция се извършват следните дейности.
    От методологична гледна точка се:
    • формулира темата (заглавието)
    • уточняват обектът и предметът на изследването;
    • набелязват реални цели;
    • дефинират задачите за постигане на целите;
    • формулира научната хипотеза;
    • изясняват ползваните научни понятия;
    • избира изследователска стратегия.
    От методична гледна точка е необходимо да се:
    • изберат методите на изследването;
    • приемат критерии за контрол доколко реализацията ще съответства на концепцията.

    Методология на научните изследвания

    Темата на изследването трябва да бъде ясна, точна и конкретна. Заглавието трябва да е добре обмислено и точно формулирано, защото то задава границите на съдържанието и обема на научната разработка [Герджикова, 2002]. Такава формулировка се постига трудно. Обикновено се работи с едно или повече работни заглавия. Важно е в процеса на изследването непрекъснато да се сверява дали няма големи отклонения от набелязаната тема. Неизбежно обаче в процеса на работата и в зависимост от получените резултати темата претърпява по-големи или по-малки изменения, докато се стигне до най-приемливия вариант.
    Обектът на изследването може да бъде различен – вид клетки, вид организъм, метаболитен или друг вид процес, случай от клиничната практика, заболяване и т.н., в зависимост от конкретното изследване. При формулиране предмета на изследването се посочва конкретно какво точно се изследва в избрания обект [Трашлиев и Сапунджиева, 2002].
    Целите на изследването трябва да бъдат реални и изпълними в рамките на определеното време, осигурени ресурси и в зависимост от характера на разработката (курсова задача, дипломна работа, научна статия, дисертация и пр.). Целите се поставят въз основа на направения литературен обзор и откроените нерешени проблеми. При формулирането им се посочва очакваният принос. Обикновено целите се формулират по следния начин:
    „Целта на изследването е да се:
    – проучи (проследи) ефектът (влиянието) на …. върху ………”
    – опише процесът на ………. в зависимост от …………….”
    – разкрие механизма на ………… процес (заболяване и др.) …………..”
    За постигане на поставените цели се определят конкретни задачи, като се планира подреждането им във времето. Някои от тях могат да се изпълняват само последователно една след друга, но други могат да се реализират едновременно.

    Научни въпроси и хипотеза

    Въз основа на направения обзор и след определяне на целите е важно да се определят научните въпроси, на които изследването ще даде отговор. Това улеснява формулирането на научната хипотеза [Бижков и Краевски, 2000, стр. 149]. Според тези автори още докато се работи над формулировката на въпросите, изследователят вече има повече или по-малка представа за техния вероятен отговор, който се нарича работна хипотеза. Те дават и друго определение за хипотезата: „От логическа гледна точка хипотезата е заключение, което се основава на непълна информация, тъй като се излиза от предпоставка, допускане, предположение, чиято истинност следва да се провери чрез експеримент, наблюдение, въобще чрез едно научно изследване. След провеждането на изследването и анализа на данните се взема решение относно потвърждаването на хипотезата или непотвърждаването й”.
    Умението да се формулира хипотеза не се постига лесно. Това е „един от най-творческите моменти в цялото изследване … , тъй като тук става въпрос за преход от изследователския проблем към системата от съждения с вероятностен характер относно взаимовръзката между две или повече явления и процеси…” [Бижков и Краевски, 2000, стр. 151-152]. Тъй като „от изследваните най-малко две явления или процеси едното от тях изпълнява функциите на условие, предпоставка за проявлението на второто”, за начинаещи научни работници се препоръчва да ползват логическата форма: „Ако …. , тогава …”, за да изразят хипотезата.
    Доколко е важно да се усвои умението за формулиране на хипотеза, личи от факта, че оценката на конкурсни проекти за Министерството на образованието и науката изцяло е обвързана със съответствието на всички останали компоненти на проекта с хипотезата (виж т. 2.3).
    В някои случаи обаче при медицински проучвания не се проверяват хипотези, а просто се реализира определена цел [Грънчарова и Христова, 2004].
    Полезно и препоръчително е още в началото на изследването да се уточнят ползваните научни понятия, като се състави речник.
    Необходим е и списък на ползваните съкращения.

    Избор на изследователска стратегия

    Важен етап при планирането на медицинските изследвания е изборът на изследователска стратегия, т.е. цялостната процедура за подготовка и провеждане на изследването [Грънчарова и Христова, 2004]. Още в началния етап трябва да се реши дали ще се приложи експериментална, или неекспериментална (наблюдателна) стратегия. От това зависи изборът на правилна методика. При експерименталните стратегии (интервенция, скрининг, диагностични и прогностични проби) изследователят активно се намесва в изследваното явление. При неексперименталните стратегии (например описание на клиничните характеристики на дадено заболяване) и икономическите оценки (цена/клиничен ефект) изследователят само регистрира и анализира явлението.

    Методика на научното изследване

    При разработването на методиката се изяснява как точно, в каква последователност и срокове с наличните ресурси ще се проведе изследването. Прави се общ план на изследването, в зависимост от избраната стратегия се образуват групите (опитни и контролни), определят се начините за формиране на извадки и какви променливи величини ще бъдат измервани, уточняват се критериите и показателите на изследването. Съставя се план за експериментите или наблюденията. Определя се инструментариумът, т. е. всички необходими материали за изследването. Определят се методите за обработка на резултатите. Прави се календарен план за изпълнение на задачите, който трябва да бъде обвързан с финансовия план. В зависимост от наличните средства и време за всяка задача трябва да се направи подробен план за изпълнение.
    За определяне на необходимите материали и методи също е необходим преглед на литературата и Интернет, като обикновено се ползват събраните за обзора публикации. Необходимо е запознаване с наличните материали и с методите, действащи в института (катедрата, лабораторията, болницата). Трябва да се има предвид, че за сравнение на наличните с описани подобни методи в литературата е нужно време. Още повече време и усилия изисква въвеждането на нови експериментални методи.
    Освен списък на материалите, се препоръчва да се направи списък на всички методи, които ще се ползват, включително на тези за обработка и оформяне на резултатите. Подробното описание на методите е полезно както за вникването в тях, така и за оформянето на ръкописа в по-късен етап.
    Особено важно е да се определят конкретни критерии/показатели за контрол доколко реализацията ще съответства на концепцията.
    С изясняване на методологичните и методичните аспекти на изследването завършва работата по оформяне на концепцията. Препоръчва се тя да се представи в писмен вид на колеги, приятели и на научния ръководител за обсъждане и корекции. Вложеният труд не е напразен, тъй като оформената концепция е не само целенасочено ръководство за действие, но и част от бъдещия ръкопис.

    2.2.2. Осигуряване на условия за провеждане на изследването и детайлно планиране на експериментите

    Финансовото осигуряване на изследването в условията на пазарна икономика обикновено става чрез печелене на конкурсни проекти. В Медицинския университет ежегодно се провеждат конкурси за финансиране на научни проекти на преподаватели и докторанти, в които често участват и студенти. Съществуват и други външни фондове, информацията за които се обявява на сайта на университета (http://www.mu-sofia.bg).
    В материално-технически план са необходими големи усилия за осигуряване на всички необходими и достатъчни условия за прoвеждане на изследването. При по-големи колективи отговорностите се разпределят, но дипломантите и дисертантите трябва да се справят сами. Това налага не само правилно насочване и концентрация на усилията, но и добро планиране във времето, грижлива подготовка, съвестно и честно отношение, точност и всеотдайност в работата. Всички етапи се документират прецизно. За всяко изследване се въвежда лабораторен журнал, който се попълва най-редовно и стриктно. Същото важи и за всякакъв друг вид необходима документация.
    За всяка задача трябва да се планира и осигури ритмично снабдяване с материали  химикали, дестилирана вода, апаратура (аналитична везна, центрофуги, спектрофото- и флуориметри, термостати и пр.), опитни животни или достъп до наблюдавани/изследвани пациенти, разрешение от пациенти-доброволци за извършване на опити или изпробване действието на нов препарат, канцеларски консумативи, хардуер, софтуер, достъп до Интернет, достъп до хладилна стая, до стерилен бокс и т.н.
    Удобно е за всеки ползван метод да се направи картон, съдържащ алгоритъма за действие (списък на всички последователни процедури), както и списък на всички необходими материали за метода и тяхното местоположение във времето на експеримента.

    Пример за подготовка на експеримент при медико-биологични изследвания

    Подготовката за опита започва с написване на проекто-протокола за опита. В него се формулира конкретната цел и се изброяват ползваните материали, записва се начинът на приготвяне на разтворите, включително изчисленията, необходими за теглене на вещества на аналитична везна. Описват се всички процедури и етапи на експеримента, за да служат като ръководство и критерии при извършване на опита, като се оставят широки полета за нанасяне на корекции по време на работа. Подготвят се таблици, които да се запълнят по време на измерванията в опита.
    След това се извършва теглене на вещества, правене на разтвори, буфери, донасят се опитните животни от вивариума. Част от лабораторните съдове, епруветки и ротори за хладилните центрофуги, които трябва да са охладени, се поставят от предната вечер в хладилник или хладилна стая. Трябва да се предвиди приготвяне на достатъчни количества лед. Други материали са необходими за отглеждане на клетъчни култури в стерилния бокс или за експериментиране с опитните животни, за спектрометрични изследвания и др. и всички те трябва да са под ръка по време на работа. За всеки често използван разтвор е удобно и практично да има картон, в който да фигурират данни за концентрацията на разтвора, молекулната маса на веществата и колко от всяко вещество е необходимо да се претегли за получаване на нужната концентрация в определен обем.

    Подготовка при някои видове експерименти при клинични изследвания

    В зависимост от избраната стратегия има различни възможности [Idigo et Idigo, 2004; Грънчарова и Христова, 2004].
    При интервенция ефектът се проследява в опитни и контролни групи от индивиди/пациенти. Опитната група се третира с определена процедура, а контролната  не. Проследява се ефектът на интервенцията. Групите могат да са подбрани по случаен принцип или по зададен критерий. Опитът може да бъде: единичносляп, когато пациентите не знаят с какво са третирани, или двойносляп, когато не само пациентите, но и лицата, осъществяващи измерванията, не знаят с какво са третирани пациентите. Двойнослепият опит позволява непреднамерено и обективно отчитане на резултатите. При така наречените опити плацебо  контрола контролната група получава неактивно вещество вместо изследваното. Неактивното вещество (например вода) не съдържа лечебни съставки, но може да има лечебен ефект като психологически фактор, защото пациентът вярва в ефикасността му. Нови медикаменти обикновено се изследват успоредно с даване на плацебо в научни проучвания. При кръстосан опит се сравняват две или повече процедури (лекарства) в една и съща група пациенти. Между всяка процедура се оставя период за освобождаване от лекарството, преди да бъдат третирани с друго. По този начин се елиминират междуличностни вариации.
    При скриниращи и диагностични изследвания трябва да се осигури критериален стандарт, т. е. установен метод с определена точност, който да служи като стандарт за сравнение с новия скриниращ или диагностичен метод.
    При прогностично или кохортно изследване се формира кохорта (група от хора с общи признаци или характеристики). В кохортното аналитично изследване групата се проследява за определен период, за да се определи честотата на заболяване или усложненията при определена болест.
    При наблюдателни проучвания се прави случаен подбор на пациентите („случай-контрола”) или се формират кохорти. При изследване на случаи се изучават възможните причини за заболяването. Тук пациенти с някакво заболяване (от групата на случаите) се сравняват с индивиди, които нямат това заболяване (контролна група) като се търси възможната причина.
    При описание на клиничните характеристика на дадено заболяване се изследват серии от случаи. Последователно се събират случаи от пациенти, лекувани по един и същи начин, без контролна група.

    При икономическа оценка се прави анализ на съотношението цена/ефективност – например оценка на алтернативни програми, услуги или интервенции от гледна точка на цената за единица клиничен ефект.
    Уточняват се условията за провеждане на експериментите. Уточнява се районът, в който ще се проведе изследването, и нивото на болничната помощ.
    Определя се начинът на селекцията на пациентите или участниците, а също характеристиките и признаците, които ще се изследват. Извадката може да бъде случайна, последователна (по реда на прегледите от лекаря или изследователя) или при осигуряване на възможно най-голямо съответствие между опитната и контролната група с изключение на изследвания признак (например по пол, възраст и др.).
    Взема се решение за вида на конкретната интервенция – начин на лечение, лекарства, метод и продължителност на въвеждането им.
    Определят се и методите за измерване на промените в здравния статус, които могат да настъпят при изследваните пациенти в резултат на профилактични мерки или терапевтични процедури, както и методите за проследяване на състоянието след завършване на лечението.

    2.2.3. Провеждане на експерименти. Анализ и обсъждане на резултатите

    Предварителни и основни експерименти
    Експериментите биват предварителни и основни. Предварителните експерименти са необходими за изясняване и уточняване на методологията, методиката и организацията на работата [Бижков и Краевски, 2002, стр. 176]. В социалната медицина се правят и пилотни проучвания със същата цел.
    Чрез тези експерименти се уточняват изходните хипотези и се променя формулировката им, установява се дали работят и подходящи ли са избраните методи, дали чрез тях ще се постигнат поставените цели, дали има непредвидени спънки в организацията на процеса. Проверява се дали избраната методика като цяло ще позволи проверката на хипотезите.
    Въз основа на анализа на предварителните резултати се правят изводи и препоръки за необходимите корекции в методиката, организацията и календарния план.
    И при двата вида експерименти е необходимо да се осигури повторяемост и сигурност на резултатите. За елиминиране на случайни грешки при всяка процедура всяко измерване се прави не в единична проба, а е средно аритметично от поне 3 до 10 еднакви проби. Опитните проби се сравняват с контролни проби. При третиране на пациенти с някакво лечение резултатите се сравняват с тези на контролни (нетретирани) пациенти.
    Грижливото и редовното водене на протоколи за всеки опит е задължително. Както в предварителните, така и в основните експерименти е възможно изследователят да сгреши в някоя от процедурите. Забелязаните грешки се отбелязват и се вземат предвид при анализа на резултатите.
    Много полезно и важно е след всеки опит да се онагледят резултатите под форма на таблици и графики, да се извърши, ако е необходимо и възможно статистическа обработка и да се напише критично заключение и резюме. Едва след това може да се премине към следващ опит.

    Оформяне на резултатите чрез таблици и фигури

    Много разпространено редакционно изискване е, че всяка таблица или фигура трябва да бъде напълно разбираема за читателя сама по себе си, без да се чете текстът.
    Затова всяка таблица трябва да бъде предшествана от ясно и за предпочитане кратко заглавие, което посочва за какво се отнасят данните. Ако е необходимо, под таблицата се дават пояснителни бележки.
    Заглавието на всяка колона трябва да посочва вида на данните и да съдържа мерни единици. Първата колона на таблицата дава съдържанието на редовете. Останалите редове и колони на таблицата съдържат резултатите в числов вид.
    Авторът трябва внимателно да провери дали няма грешки в цифрите и мерните единици. Докато правописни грешки в текста лесно се откриват от редактора, той не може да забележи грешката, ако вместо 278 е написано 378 или ако M е написан като mM или nM.
    За създаване на таблиците обикновено се използват програмите MicroSoft Word и MicroSoft Excel. Последната програма е особено походяща поради възможността за лесно извършване на хоризонтални и вертикални математически операции с резултатите, както и сортиране по възходящ или низходящ ред. Освен това въведените данни под формата на таблици лесно могат да се преобразуват в графичен вид.
    Таблиците не бива да се претрупват с подробности, които ще отблъснат читателя. Ако данните са прекалено много, по-добре е да се разделят в две по-кратки таблици.
    При представяне на данните чрез статистически величини има по-големи възможности за анализ [Георгиева и Панайотов, 2002]. Тези автори представят основните изисквания при статистическата обработка на данни от емпирично изследване в областта на педагогиката, дидактиката и методиките по предметното обучение. Ясно и последователно те въвеждат изходните термини, понятия и етапи на статистическия анализ, както и статистическите методи (параметрични и непараметрични). Статистическият анализ е много важен и в областта на медицината. На него са посветени курсовете „Биoстатистика и информатика“ в МУ-София, „Медицинска статистика” в МУ-Плевен [Грънчарова и Христова, 2004] и др.
    По-голяма нагледност се постига чрез графичното представяне на резултатите. Повечето хора по-лесно разбират смисъла и запомнят информацията, ако тя е под форма на фигура вместо таблична поредица от числа. Издателите обикновено не позволяват едни и същи данни да се представят таблично и графично.
    Докато прекалено многото цифри в таблиците се възприемат трудно, то наличието на повече експериментални точки подобрява графиката.
    На хоризонталната ос (абсциса) на графиката се нанасят величините, които изследователят променя – например време, концентрация, дължина на вълната и др. На вертикалната ос (ордината) се нанасят резултатите от измерванията. И за двете оси трябва да се посочат мерните единици. Някои от резултатите се представят по-добре в логаритмична скала. Данни, описващи хипербола, могат да се представят линейно чрез двойни реципрочни стойности.
    До въвеждането на компютърни програми ръчното изработване на графики върху милиметрова хартия и пречертаването им върху паос с черен туш бе бавен, труден и скъп процес. В наше време програмата MicroSoft Excel позволява богата гама от плоски и пространствени диаграми и графики, които се чертаят и отпечатват от компютърния принтер за секунди.
    Първоначалната номерация на таблиците и фигурите може да претърпи промени. Затова във финалния ръкопис трябва да се направи грижлив преглед дали таблиците и фигурите са номерирани правилно и дали са верни препратките в текста към тях.

    Анализ и обсъждане на резултатите

    След представяне на резултатите в графичен или табличен вид особено важно е тяхното обсъждане. То не трябва да бъде преразказ на резултатите. В обсъждането трябва да се даде оценка на получените данни по отношение на целта и изходната хипотеза на изследването. Анализът трябва да покаже дали се потвърждава или отхвърля хипотезата, дали е постигната поставената цел. Трябва да се отбележи, че непотвърдената хипотеза също може да бъде ценен, макар и не съвсем очакван резултат, който е необходимо да се обясни. Трябва, доколкото е възможно, да се изяснят причините за този резултат [Бижков и Краевски, 2000].
    Всяка теза трябва да е подкрепена с аргументи (експериментално установени факти и факти, получени от други изследователи, експертни съждения и т.н.). Аргументацията (събирането и подреждането на аргументите) е важно да бъде логически обоснована, така че тезата да се докаже последователно.
    Ако изследването е било в няколко направления, първо се прави обсъждане във всяко от тях, а после се прави и общо обсъждане.
    Стойността на обсъждането се повишава, ако се направи съпоставка на резултатите с вече публикувани резултати на други автори – български или чуждестранни. Получаването на близки резултати при сходни условия на експериментите се означава като потвърдителен принос. Ако обаче резултатите на автора се появят едновременно с тези на чужди автори, това е една голяма подкрепа и успех за автора. Различните резултати трябва да бъдат обяснени.
    Важно е да се посочи значимостта на резултатите по отношение на теорията и практиката. Най-важните фундаментални оригинални приноси (нови неизвестни досега факти, неизвестни взаимовръзки или предлагане на нови модели, хипотези, теории), а също и приложните приноси към българската и международната наука, трябва да бъдат ясно изтъкнати и да се посочат перспективите за по-нататъшна работа.
    Всеки раздел на обсъждането завършва с изводи, в които кратко и ясно се посочват резултатите. Накрая се правят общи изводи. В тях се обобщава най-важното от литературния обзор, резултатите и обсъждането като се подчертават приносите, т.е. значимостта на изследването за теорията и/или практиката и възможностите за бъдещи изследвания.

    Заключение
    Обсъждането завършва със заключение. В него съвсем накратко се представят изпълнението на целите и задачите, потвърждаването или отхвърлянето на хипотезата, главните приноси и нерешените въпроси, над които може да се работи в бъдеще.

    2.2.4. Публикуване на резултатите
    Резултатите от научното изследване се публикуват, защото рано или късно те могат да бъдат полезни на други изследователи. Успешното публикуване е не само благоприятно, но и задължително за професионалното израстване на автора.
    Провеждането и оформянето на научното изследване е творчески процес в най-висока степен, в който е ангажирано както съзнанието, така и подсъзнанието. Поради това е добре изследователят винаги да има възможност да записва отделни мисли и идеи, които възникват във връзка с изследването в дългия и труден процес на превръщане на началния ръкопис в завършена научна публикация.
    По време на експериментите, а също и когато авторът е готов с ръкописа много полезно е той да представи работата си пред колеги на редовния семинар или научен колегиум в лабораторията, или просто пред приятели. Техните критични забележки са важни за внасяне на корекции в експериментите и подобряване на ръкописа [Vernon, 1971]. Една обща препоръка е да се избягват емоционални изрази, като “За щастие резултатите са много интересни”, ”бяхме изненадани от неочакваните резултати” и пр. Кратките и ясни изречения са за предпочитане пред прекалено дългите.
    Посещението на печатница ориентира автора за възможностите на печатните технологии и му помага да разбере кои процедури са скъпи и защо е трудно и скъпо да се правят поправки в последния стадий на отпечатване на ръкописа.
    Макар, че все още се използва терминът „ръкопис”, всъщност най-често и много по-лесно е цялата писмена работа да се извърши чрез стандартните офис-програми на MicroSoft.
    Публикациите могат да се представят като научен доклад (устен или постер), научна статия, дипломна работа, дисертация, монография. Съдържанието, обемът и степента на задълбоченост варират при изброените публикации, но всички те имат сходна структура с едни и същи части, както е представено в таблица 2-3.
    Освен научни публикации, посветени на конкретно научно изследване, има и обзорни публикации, които са изключително полезни за въвеждане на начинаещи изследователи в даден проблем. Обикновено те се пишат от известни водещи учени, които обобщават всички скорошни налични данни по дадена тема. Те биват описателни обзори, системни обзори и метаанализи (анализ на анализи) [Idigo et Idigo, 2004, стр. 72, 79, 86], но не са предмет на настоящия труд.
    В много случаи заглавието и резюмето са единствените части, които биват прочетени от цялата публикация. Затова е добре да се формулират възможно най-рано, да отлежат и да бъдат многократно проверявани дали съответстват на работата. Заглавието трябва да съдържа всички ключови думи на работата. То трябва да е кратко, но не и общо, и да съдържа достатъчно информация за читателя.
    Резюмето е изключително важно. Според Vernоn (1971) aко издателят позволява, добре е параграфите да се номерират. Първият параграф съдържа накратко целта и главните резултати без цифрови подробности. Последният параграф съдържа заключението. Ако то е много дълго, може да се напише само “Обсъден е ефектът на А върху В”. Ако резюмето е дълго, читателят може да погледне само първия и последния параграф.
    Според други автори традиционното резюме съдържа кратки параграфи, описващи всички главни моменти в работата: досегашно състояние на проблема (не е задължително), цели, методи, резултати, заключение/я [Idigo et Idigo, 2004]. За структурираното резюме при клинични изследвания същите автори дават следната последователност: цели, тип и условия на изследването, пациенти/участници, лечение, методи за установяване на главните промени в здравния статус, резултати, заключение/я.

    Във въведението трябва да се заяви проблемът, да се споменат публикуваните резултати, да се представят хипотезата, целите и задачите. Обикновено в последното изречение се дава съвсем накратко и перефразирано заключението, за да може читателят по-добре да възприеме и оцени доказателствата, които следват и които са довели до това заключение.
    След въведението при експерименталните работи обикновено следва Методи и материали, а в клиничните работи – Пациенти и методи. Всички материали трябва да бъдат описани подробно по отношение на степента на пречистване и източник (фирма-производител). Описват се и данните за апаратите. Чуждите методи може да не се описват подробно, но задължително се цитират. Ако са трудно достъпни, препоръчва се да бъдат описани.
    Ако работата е методична и е направена модификация на съществуващ метод или е въведен нов оригинален метод, те се описват подробно, пълно и точно, така че да могат да бъдат възпроизведени от други изследователи. Могат да се включат и в секцията „Резултати” и подробно да се анализират.
    Изискванията към останалите части на труда бяха разгледани по същество по-горе, като бе изтъкнато, че предварителната писмена работа по оформяне на ръкописа и резултатите улеснява подготовката на крайната публикация.
    В някои публикации резултатите и обсъждането са отделни секции. В други те са обща секция. В секцията Резултати се представят фактите и откритията, оформени чрез текст, таблици, фигури, графики, хистограми.
    В секцията Обсъждане получените резултати се съпоставят с предишни изследвания. Накратко се изброяват главните резултати. След това се обсъждат както положителните ефекти, така и ограниченията на изследването. Обясняват се разликите с други изследвания, изтъква се главното значение на изследването за други специалисти и ръководни кадри. Съвсем накратко се споменават очертали се интересни въпроси, които биха могли да бъдат предмет на следваща разработка. В последния параграф се дава общо заключение.
    При описание на клиничен случай обикновено се представят историята на пациента, данните от прегледа, лабораторните изследвания, данните за заболяването, използваните теоретични принципи и лабораторни техники за разкриване механизма на заболяването и поставянето на диференциална диагноза, данните от аутопсия и др. Прави се обсъждане на резултатите, съпоставяне с тези на чужди автори, формулира се заключение.
    При всички видове публикации се препоръчва добре да се обмисли йерархията на заглавията. От първи порядък са заглавията на главните раздели като Увод, Обзор, Резултати и т.н. В рамките на всеки раздел може да се въведе тризначно (за предпочитане при дипломни работи и други по-малки по обем публикации) или четиризначно номериране (фиг. 2-7). Например при номерацията 3.1.1.3. първото число показва номера на главен раздел в работата, второто – заглавие на обособена тема, третото и четвъртото – точка и подточка в темата.

    Въведената йерархия на заглавията и номерацията позволява:
    • лесно адресиране и пренасочване на читателя от една част на текста към друга;
    • улеснява ориентирането на читателя в работата;
    • улеснява автоматичното създаване на съдържание за цялата работа.
    При писане на текста в програмата MicroSoft Word всяко заглавие се маркира и се означава неговият порядък. Това позволява програмата автоматично да представи съдържанието като списък от всички заглавия, което е голямо удобство. Всяка промяна в текста на заглавията се отразява автоматично в актуализираното съдържание. Съдържанието се представя на посочено от автора място – в началото или в края на работата. То се актуализира по следния начин: курсорът се фиксира на мястото, където трябва да се появи съдържанието и от меню Insert последователно се избира: Insert/Reference/Index and Tables/Table of contents.
    Авторът може да определи до какъв порядък да се представят заглавията. Често заглавията от по-нисък ранг не се включват в съдържанието, но в текста са полезни ориентири.
    По-долу са направени някои допълнения от техническа гледна точка.
    Техническото оформление при научните статии е различно. Всяко научно списание публикува своите конкретни изисквания към авторите по отношение на илюстративния материал (таблици и фигури), които трябва стриктно да се спазят при приготвяне на научната статия.
    Указанията за авторите са подробно описани във всяко научно списание  обикновено на последните страници на първата за годината книжка, а в някои случаи и във всяка книжка. Напоследък за доста традиционни списания има указания в Web-сайта на списанието. За електронните журнали указанията са online. Тези указания трябва стриктно да се спазват дори начинаещият автор да не разбира напълно смисъла им. Например често се пренебрегва изискването за широки полета отляво и отдясно, както и двойното междуредие. Тези пространства са необходими при рецензирането и нанасянето на инструкциите на издателя към печатницата.
    Преди изпращането на ръкописа в редакцията, е полезно той да бъде проверен за правописни и стилови грешки, не само чрез коригиращата функция на програмата MS Word, но и от специалист-коректор. Това важи особено за публикации, преведени на английски.
    За някои от публикациите, като научни доклади и статии, обемът е фиксиран от организаторите на научния форум и от издателя. При дипломните работи, дисертациите и монографиите няма строги ограничения и обемът се определя от автора. Трябва да се помни, че невинаги по-големият обем означава по-качествена работа и стегнатото изложение е за предпочитане.
    Най-малка по обем е публикацията „научен доклад” и обикновено това е първият вид, който приготвя начинаещият научен работник. Първото представяне на доклад пред голяма аудитория обикновено е свързано с вълнение и притеснения [Малчева, 2002]. Докладчикът предварително внимателно трябва да се запознае с условията на организаторите – време за изнасяне, техника за прожекция на илюстрациите (мултимедиен прожектор, апарат за диапозитиви, шрайб-проектор) и др. Обикновено се предоставят 10 min за доклада и 5 min за въпроси към доклада. Просрочването на времето е в ущърб на докладчика и председателят на заседанието има право да му отнеме думата. Предварителната репетиция е полезна. Дължината на доклада трябва да е такава, че да се говори бавно и отчетливо, а не прекалено бързо.
    Добре е, ако може да се види предварително залата на проявата и да се прецени дали ще се виждат текстовете и фигурите от последния ред.
    В областта на природните науки дипломните работи най-често съдържат около 60-70 стр. Дисертациите за образователната и научна степен „доктор” съдържат около 150-200 стр., а тези за „доктор на науките” обикновено надхвърлят 300 стр.
    При дипломни работи заглавната страница обикновено съдържа името на университета и факултета, името и факултетния номер на автора, заглавието на труда, града, годината на защита. Препоръчителните данни за оформление на заглавната страница са: плътен шрифт Arial, центрирано разположение, размер на буквите от 16 нагоре, а за заглавието 32-48. В останалите страници най-често (като най-икономичен) се ползва шрифт Times New Roman, размер 12, междуредие (Format/Paragraf/Line Spacing) 1,5, двустранно изравняване.

    Цитиране на ползваните източници

    Цитирането на ползваните източници може да се извърши по различни начини съобразно изискванията на издателя. В едни случаи източниците се подреждат по реда на споменаването им в текста, а в други  по азбучен ред на фамилните имена на авторите. Често източниците се номерират. Номерът на източника се поставя в текста като препратка и се загражда в квадратни или кръгли скоби или се повдига като горен индекс (суперскрипт).
    Ако източниците са подредени по азбучен ред без номерация, препратката в текста съдържа фамилията на автора и годината на издаване, заградени в квадратни скоби.
    При двама автори се изписват фамилиите и на двамата, разделени със запетая, или със съюза “и”, “and” или “et”. При повече от двама автори се изписва фамилията на първия и се добавя “и др.” на български или ‘’et al” на латински.

    По-долу са дадени изискванията за представяне на цитираните литературни източници, съгласно Българския държавен стандарт (БДС).
    Според БДС в началото се описват източниците на кирилица, а след тях – тези на латиница. Описанието на статии на чужд език се прави на оригиналния език. Изписването на всеки източник трябва да бъде на нов ред с арабска номерация.

    І. Описание на статии, публикувани в списания и сборници, съгласно БДС
    В таблица 2-4 е показано, че при всички случаи последователно се изписват два вида данни: автор/и и заглавие на статията. След това в зависимост дали статията се публикува в списание, непериодичен или периодичен сборник се попълват останалите два вида данни.
    Ако статията е написана от двама или трима автори, инициалите на втория и третия автор предхождат фамилните им имена. Когато авторите са повече от трима, посочва се само първият автор, последван от „и др.”, а за латиница “et al.”. В публикации на английски се изписват всички автори, а не само първите трима.
    Примери за описание на публикации в списание, съгласно БДС
    1. Смрикаров, А. и А. Василева. Инициативата “електpонно обучение” на Европейската комисия. – Автоматика и информатика, 2002, № 2, 52-53.
    2. Vidareny, K. H., C. E. Blanes et J. C. Calhoun. Guidelines for writing multiple-choice questions in radiolоgy courses. – Invest. Radiol., 21, 1986, 871-875.
    Пример за описание на статия, публикувани в непериодични сборници, съгласно БДС
    Малчева, З. Експозе. – В: сб. “Научно развитие на педагогическите кадри. Подготовка и процедури за дисертации и хабилитации.” Под ред. Павлов и др. Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2002, 160 с., 117-119.

    II. Описание на книги и други публикации, съгласно БДС
    Най-напред се описват източниците на кирилица, а след тях – тези на латиница. Описанието на книги на чужд език се прави на оригиналния език.
    Книги, монографии и части от книги
    Данните се оформят в последователността, дадена в таблица 2-5. Най-напред се изписва авторът. При повече от един автор (до трима) инициалите на втория и третия автор предхождат фамилните им имена.
    Когато авторите са повече от трима, посочва се само първият автор, последван от „и др.”, а за латиница “et al.”. В публикации на английски се изписват всички автори, а не само първите трима.
    Когато се цитира част от книга, първо се описва заглавието на тази част (глава), а после и заглавието на книгата. Накрая се дават данните за място на издаване, издателство, година на издаване, страници общо за книгата и конкретно цитирани страници.

    Тодорова, М. Съвременните компютърни технологии в изследователската работа на докторантите, В: Сб. Доклади на семинара „Докторантурата – проблеми и решения”, Русе, Министерство на образованиет и науката, 2002, 86 с., 45-48.
    III. Дисертации
    1. Автор (фамилия, инициали);
    2. Заглавие на темата на дисертационния труд, шифър на научната специалност, вид на дисертационния труд (за научна степен доктор или доктор на науките);
    3. Град, година.
    IV. Описание на доклади от научни форуми
    При участие в конгреси, конференции, научни семинари, работни срещи и др. с доклад или постер, за които има отпечатано резюме, се спазва дадената по-долу последователност.
    1. Автор: Фамилно име на първия автор и инициалите му. При повече от един автор (до трима) инициалите на втория и третия автор предхождат фамилните им имена. Когато авторите са повече от трима, посочва се само първият автор последван от „и др.”, а за латиница “et al.”. В публикации на английски се изписват всички автори, а не само първите трима.
    2. Пълното заглавие на доклада (постера, резюмето).
    3. Заглавие на научния форум.
    4. Място на провеждане – селище, държава.
    5. Дати на провеждане (начална и крайна).
    6. Страници (от–до) в сборника от резюмета или в сборника с пълния текст на докладите.
    При цитиране на чужди сборници описанието на доклада или постера се прави изцяло на оригиналния език.

    2.2.5. Умения за техническо оформяне на научния труд

    В наше време авторите са извънредно улеснени при техническото оформяне на различните видове научни трудове. Вместо да чертаят графики и фигури с туш върху паос, да правят диапозитиви и снимки, в наше време те могат да ползват разпространените текстообработващи, изчислителни и графични редактори – MS Word, Excel, PowerPoint и др.
    Доколко трябва да се познават стандартните офис програми на потребителско ниво? Желателно и препоръчително е авторите да могат да създават, копират, преместват и редактират файлове в Word, Excel, PowerPoint или друг графичен редактор. Конкретните изисквания, описани по-долу, обикновено са налице при повечето студенти. Липсата им не е пречка за изучаване на медицински дисциплини. Ако ги няма, в хода на работата в този курс, те се придобиват и/или затвърждават.

    Изискванията към авторите

    В Word  да пишат не само обикновен текст, но да могат да ползват различни шрифтове, цветове, размери на буквите, да могат да структурират заглавията от първи, втори и т.н. порядък, да въвеждат номериране на страниците, да въвеждат автоматично съдържание на работата, да въвеждат горни (superscript) и долни (subscript) индекси, символи (гръцки букви и др.), фигури, таблици и хипертекстови връзки, да комбинират в един файл страници от типа Portrait и Landscape и др.
    В Excel – да могат да извършват елементарни изчисления и да строят различни видове графики, хистограми и др.
    В PowerPoint – по отношение на презентациите  да могат да структурират добре презентацията, да акцентират върху идеята на всеки слайд чрез форматиращите функции на програмата и като поставят подходящо заглавие или фигура (а не само текст) в повечето от слайдовете. Стремежът е в рамките на определено време да се представи максимално добре и стегнато работата.

    По отношение на илюстративния материал  да могат да създават собствени фигури, диаграми, да включват фигури и таблици в слайдовете, да съхраняват избирателно някои от слайдовете като GIF или JPG файлове, да ползват различни шрифтове, цветове, размери на буквите, да въвеждат в слайда горни (superscript) и долни (subscript) индекси, символи (гръцки букви и др.), фигури и таблици, да променят размера на въведените фигури.
    При правене на презентации първият екран (слайд) съдържа:
    • името на научната проява, датата и мястото на провеждане (размер 20-28);
    • заглавието на труда с по-едри главни букви (размер 36-48);
    • имената на авторите (размер 20-28);
    • служебния адрес и данни за контакт (телефон, е-mail адрес)
    Вторият екран съдържа обикновено плана на изложението, представен колкото се може по-кратко с най-важните ключови думи. В следващите екрани най-отгоре се поставя заглавие с по-едри букви, за да се акцентира на темата на слайда. Обмислената презентация е с кратки и ясни текстове, необходими за разбиране на фигурите. Екрани без фигури, а само с дълги текстове с дребни букви са отегчителни за слушателите.
    При подготовка на постер се проверява каква площ отпускат организаторите (например 1 или 2 m2) и какви други изисквания имат. Ако такива не са дадени, големината на буквите трябва да позволява заглавието да се вижда от 5-6 m, а заглавията на останалите материали да са четими от 2-3 м. Добре е да се посочи чрез номерация или стрелки в какъв ред да се разглеждат фигурите и текстовете.
    И в двата случая структурата следва тази на научната публикация, но трябва да се направи грижливо разпределение на времето (или мястото), за да не би да се окаже, че 10 min са стигнали само за въведението или че мястото за постера е прекалено голямо или малко.
    Необходимо е кратко въведение в проблема (защо е актуален проблемът), упоменаване на целта, обекта и предмета на изследването, хипотезата, по-важните методи. По-подробно се представят резултатите, като едновременно се прави и тяхното обсъждане. Накрая в последния екран се дава кратко заключение за приносите (оригинални или потвърдителни), след което се изказват благодарности към спонсори, работни колективи и други лица или институции. В постерите обикновено след заглавието се поставя и резюме на работата.

    2.3. Критерии за оценяване на научния труд

    В зависимост от конкретния научен труд и начина му на публикуване, както и oт инститицията, която го публикува, може да има големи различия в начина на оценяване на труда. Най-общо може да се адаптира предложената от Бижков и Краевски (2002) структура на системата от критерии за оценка на научните изследвания.
    Според тях чрез четири основни критерия се обхваща целият изследователски процес от възникването на идеята, през планирането, подготовката, организацията, провеждането на изследването, анализа на резултатите, до публикуването и евентуалното им практическо внедряване. Всеки един от тези критерии може да бъде детайлно конкретизиран за фундаменталните и приложните изследвания чрез допълнителни подкритерии.
    Четирите основни критерия са:
    1. Значимост и актуалност на изследвания проблем за теорията и практиката в определена научна област или дисциплина.
    2. Методология, методи и организация на проведеното изследване.
    3. Представяне, анализ и публикуване на данните.
    4. Теоретична и практическа значимост на резултатите – има ли оригинални приноси, има ли възможност за внедряване и перспективи за нови изследвания.

    Примери:
    1. Критерии при оценка на проекти в Министерството на образованието и науката (МОН)
    Тези критерии са приети с консенсус от членовете на Научната експертна комисия към Министерството на образованието и науката. Дава им се гласност в този курс с разрешение на председателя на комисията доц. Иво Кременски, за да се имат предвид при подготовката на проекти.
    По-неопитните кандидати понякога губят възможността да бъдат класирани за финансово подпомагане, защото не могат да формулират хипотеза за изследването, не обвързват целите и задачите с хипотезата, не правят разлика между задачи и методи и др. В таблица 2-7 са представени детайлните формулировки на критериите и съответния брой точки в скоби.
    Таблица 2-7. Критерии и оценки на показателите при кандидатстване за финансова подкрепа на проекти в Министерството на образованието и науката.
    Оценките като брой точки са дадени в скоби
    Критерии и оценки в точки
    1. Същност на научния проблем
     Не е актуален (0)
     Актуален е за България, но практически потвърждава известна хипотеза (1)
     Елементите на новост са от фундаментален характер, въпреки че работната хипотеза е вече известна (2)
     Актуален, приносът е изцяло фундаментален (3).
    2. Представяне на проекта
    2.1. Формулировка на целите на проекта
     Формулировката не е ясна (0)
     Формулировката е ясна, но нереалистична (1)
     Целите на проекта са добре формулирани (2)
     Целите на проекта са ясни, реалистични и много добре формулирани (4)

    2.2. Мотивираност на предложената хипотеза
     Липсва хипотеза или тя не е мотивирана достатъчно ясно (0)
     Хипотезата не е мотивирана добре и е неясна (1)
     Хипотезата е мотивирана добре (2)
     Хипотезата е мотивирана много добре (3)

    2.3. Подход за постигане целите на проекта
     Подходът е избран неподходящо (0)
     Подходът е избран подходящо, но само частично има отношение към предложената хипотеза (1)
     Подходът е избран подходящо и напълно адекватно на предложената хипотеза (2)
    3. Очаквани резултати
    Значимост на резултатите:
     Институционална (1)
     Национална (2)
     Международна (3)
    Най-ниската оценка е 0. При оценка 0 по показател ”3. Очаквани резултати” проектът не се предлага за финансиране, независимо от позицията му в общата класация.
    Други показатели, които се имат предвид при оценката, са:
     дали финансовите средства са планирани реалистично или не;
     потенциал на научния колектив (брой публикации на ръководителя и на членовете на колектива);
     дали публикациите са в български или международни списания (с импакт фактор или не);
     дали има сътрудничество по проекта с друга българска или международна институция;
     дали е добро техническото осигуряване на базовата организация.

    2. Критерии за оценка на дипломни работи
    Дипломната работа е важен вид научна разработка и е добре дипломантът още в началото да е запознат с най-общите изисквания, които се предявяват от рецензентите. Полезни са критериите, описани от Бижков и Краевски, (2004).
    1. Актуален и значим ли е изследваният проблем?
    2. Ясно и адекватно ли е формулирано заглавието?
    3. Има ли ясна и реалистична цел?
    4. Добре ли са формулирани научните въпроси за решаване и хипотезата на изследването?
    5. Подбрани ли са подходящи методи, описани ли са ясно, за да е възможно възпроизвеждане на резултатите?
    6. Правилно ли е извършено изследването? Как са оформени резултатите?
    7. Адекватни ли са анализът и обсъждането на резултатите? Приведени ли са доказателства за потвърждение или отхвърляне на хипотезата?
    8. Адекватни ли са изводите и заключението?
    9. Какво е нивото на езиковото, стиловото и техническото оформяне на работата?
    10. Ползвани ли са богатите възможности на стандартните компютърни офис-програми като MS Word, Excel, PPT и др.?

    Споделяне:

Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.